Току що гледах видеото, в което човек от Бургас обясни защо е в безизходица и защо си отрязва пръста пред камерата, за да бъде чут. Един друг човек е блудствал с дъщеря му, съсипва бизнеса и живота му, като използва корумпирани съдии, прокурори и т.н.

Винаги в такива моменти се чудя: Аз как бих постъпил? Това ли е най-добрият начин? Не мога да го обмисля трезво, в главата ми кънти гласът на иначе тихо говорещият човек - "блудства с дъщеря ми, унищожи бизнеса ми, държа ме зад решетките 6 месеца без да съм осъден и виновен за нещо, няма вече от коя власт в България да поискам да ме защити". И не знам, липсва ми житейски опит. Но някои неща знам, вярвам че ги знам със сигурност.

Ние сме коравосърдечни, тесногръди, страхливи, затворени в себе си единици. Особено тези от нас, които са млади и с високи доходи. Ние работим на компютри, рядко ни се налага да си цапаме ръцете, пишем в блогове, социални мрежи, публикуваме, споделяме снимки, настроения... Но научаваме за хора, които са пребити от полицаи, изнудвани от лекари, смачкани от корумпирани държавни служители или просто мутри, които са се самозапалили, скочили от мостове, застреляли децата си и себе си, и... До 2 минути сме отминали, вече не ни притеснява.

Не проумяваме, че утре ние сме следващите и че нашите приятели, познати, и дори близки роднини, които смятаме за нормални като нас, няма да се мръднат, за да ни защитят. Утре отиваш да си купиш шоколад от кварталното магазинче, там те арестуват полицаи, закарват те някъде зад решетки, защото приличаш на човек, обрал магазина. Шест месеца си затворен, докато си подсъдим. Съдията отказва да види камерите в магазинчето, на което ясно се вижда, че не си ти, отказва да чуе колегите ти, с които си бил на работа по време на обира. След няколко месеца съдията става главен прокурор. Ти си компютърен специалист, имаш жена и дете, и... искаш да забравиш! Това е историята на Максим Савов, друг пострадал от нашата обща коравосърдечност и страх.

Ако утре това се случи на твой приятел, колко хора ще направят нещо, за да го защитят, и да не сподели съдбата на Максим Савов? А ако се случи на теб, колко хора ще направят нещо? Неща, които се вършат в седнало положение, не се броят.

Имаме проблем, си мисля. Пренебрежение към проблеми, които не засягат нас, пряко, тук и сега. Чудя се, колко ли от нас са така? Осъзнаваме ли го, вълнува ли ни, правим ли нещо за да се подобрим? Виновните сме ние...