Точно така, вижте ги. Тази статия е предназначена колкото за четене, толкова и за гледане - защо четем такива вестници и гледаме... каквото гледаме. Всичко това се прави с държавни пари. И с Държавна Сигурност. Честито на... нас.

Тази седмица една група стари муцуни в българската журналистика, очевидно забравили, че със стари курви нов бардак не се прави, се обединиха в нов медиен съюз - “Български медиен съюз” (БМС) и има претенциите да бъде уникална организация от съмишленици, занимаващи се с медийна дейност. Сред тези съмишленици са люде като Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова, Петьо Блъсков и прочее сродни душици. Впрочем вижте ги сами, насладете им се:

От кумова срама са си избрали все пак председател по за пред хората – Валери Запрянов, издател на сп. “Тема”. Същият изразил целите и амбициите на съюза, сред които е и написването на... нов етичен кодекс в журналистиката! Само си го представете това: агент Бор от Държавна Сигурност и етичен кодекс. Делян Пеевски и етичен... абе я ги вижте пак:

(по-голямо изображение тук)

Тези хора претендират да са лицето на българската журналистика. Не са – въпреки многословните им претенции. Те са джелатите на българската журналистика. Тези, които я направиха за посмешище. Тези, които я обезкостиха и я превърнаха в държанка на властта – на всяка поредна власт. Тези, които не само че бяха изначално лишени от журналистическа етика, но и с всички свои жестове се стремяха да докажат, че такава не съществува.

Вгледайте се отново – този път персонално:

Тошо Тошев, член на УС на новия съюз, известен още като агент Бор – който до последно отричаше да е имал нещо общо с ДС. Редактор на вестник “Труд” още от зората на демокрацията и режисьор във всички медийни манипулации на прословутата пресгрупа. От типа на “България уби дете!” – лепнато на първа страница, когато една нещастна луда уби собствения си син – и развихрената от медиите истерия беше използвана за акция на шофьорите на таксита – с неприкритата цел да бъде свалено правителството на Иван Костов. Впрочем тъкмо свалянето на правителства беше основния специалитет на този герой на нашето време – който в едно интервю посочваше колко “Труд”-а са били нужни за свалянето на това и онова българско правителство.


Тодор Батков, издател на “Стандарт”, зам.-председател на съюза – и, разбира се, също агент на ДС. По-известен като “консолиере” на Михаил Чорни, спадащ към гангстерския елит на Русия – и изгонен от България като заплаха за националната сигурност.  Батков реално е неговият наместник в България, където Чорни запазва своите позиции именно чрез прехвърляне на собствеността си на негово име. Част от това наследство са футболният отбор “Левски”, вестник “Стандарт” и хотел “Банкя Палас”. Да не пропуснем и още едно много съществено негово достойнство: на 17 октомври 2008 година неговият колега по линия на ДС, президентът Георги Първанов, му връчва орден "Стара планина" първа степен.


Светлана Шаренкова – издател на в. “Земя” и зам.председател на съюза. Не фигурира в архивите на ДС, но затова пък повечето наблюдатели я смятат за свързана с руската КГБ и нейната наследница ФСБ. Тя също е почетена с орден "Стара планина" от бившия президент, но няма как да не отбележим, че достойно е върнала жеста – като връчи на президента почетен знак на името на... Стефан Стамболов. Това се случва в началото на националната конференция "Политическо лидерство. Уроци от българската история", организирана от института на Димитър Иванов – бивш шеф на шести отдел на VІ главно управление на ДС, и Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии с ректор Стоян Денчев (бивш вицепрезидент на "Мултигруп"), съвместно с БАН. Пак тя и пак заедно с Димитър Иванов, подкрепена този път и от Асоциациите на разузнавачите и контраразузнавачите в България (сиреч – Първо и Второ главно управление на ДС) се обърна към омбудсмана Гиньо Ганев с искане да бъде сезиран Конституционният съд за противоконституционност на закона за досиетата. И най-сетне тя беше тази, която плати за експресното среднощно почистване на паметника на съветската армия в центъра на София, след като той осъмна с фигури, боядисани като комиксови герои.

Красимир Гергов – рекламен монополист, контролира различни медии (например телевизиите bTV, bTV Comedy, bTV Cinema, bTV Action, Телевизия "7 дни", Fox Life, Fox Crime, Jetix (FoxKids), кабелните канали «Здраве» и «Вяра», RING.BG, радио Jazz FM, Classic FM, Hot FM, N-Joy и Z-Rock и т.н.), избран за председател на контролния съвет на новия съюз. За разлика от останалите ченгета в тази медийна компания, той е не просто агент, а направо щатен сътрудник на ДС. През 1987 година Гергов става офицер от Шесто управление на ДС, в служба “Т” – което вероятно му помага и в кариерата му като сив медиен кардинал след 10-ти ноември. Днес той има почти пълен монопол върху рекламата в родните медии, а освен това и състояние от над 450 милиона лева. Освен всичко друго Гергов е основател и президент на голф асоциацията и собственик на голф игрища в цяла България. Покрай мнгото си притежания очевидно се ползва и с имунитет срещу каквито и да било наказателни преследвания – ако се съди по скандала за подкуп в размер на 450 хиляди лева, даден лично от медийния бос на шефа на БНТ Кирил Гоцев и свързан със сключване на изгодни рекламни договори с фирмата му „Медиа маркет“ АД – от който не произтекоха никакви последствия.

Следват маминият убавец, и самата майка:

,

Делян Пеевски и Ирен Кръстева, собственици на цяла медийна империя, включваща една от най-големите печатници в България – ИПК "Родина", вестниците "Телеграф","Монитор" ,Политика", "Засада", "Борба", "Меридиан мач", половината “Уикенд” и телевизите ББТ и “ТВ 7” и т.н. Тук просто не са нужни биографични подробности, не е нужно да си припомняте скандалите с “Булгартабак” и политическите метаморфози на Пеевски между НДСВ и ДПС. И не е нужно да се питате как една коректорка в издателството на БАН и пробивното й синче са постигнали такава шеметна кариера и са нароили такива собствености и дялови участия. Достатъчно е само да гледате. Е, не е зле все пак и да прочетете нещичко от въпросните издания, за да видите до какво слагачество го е докарала българската журналистика. И да си спомните, че по време на изборите тези медии за една нощ обърнаха палачинката и се оказаха основните хвалители на новото правителство – подхранвани, разбира се, от една банка, в която днешните управляващи държат парите на държавата – и която днес е разследвана от ЕС.

Нужни ли са още имена, нужни ли са още нагледи? Струва ни се, че не са – това е, такава е журналистиката българска, вашият глас и съвест. За десерт можете спокойно да препрочетете Ботев – неговият памфлет “Длъжностите на писателите и на журналистите” много точно може да ви разкаже за какво всъщност става дума... днес.

източник: Свободата

А-А-А,ПАРДОН,И ДОНОСНИЦИ!