Петър Станчев, Pressclub Information Agency, бивш репортер в бТВ

„Еколози нападнаха екип на бТВ“ – снимката на мъж, показващ среден пръст на екипа на най-голямата телевизия в страната и историята за повален на земята оператор, за пореден път създадоха полемика около медията.
...
Винаги съм смятал, че част от яростта срещу медията е неоправдана и че е недопустимо да слагаме всички журналисти, работещи там, под един знаменател. Този път обаче ми е повече от ясно, защо хората не хaресват бТВ.

Случаят с нападнатия екип на телевизията ме върна 3 години назад, когато аз самият бях репортер в бТВ – Новините.

В петък следобед телевизията разпределя задачите за почивните. Случи се така, че аз бях на смяна и отидох да видя заявките за събития. Заявките се пишат от продуцентите на новините, които събират информация от различни източници, репортерите поемат събитията и ги развиват, докато се превърнат в завършени репортажи за различните емисии.

Разрових се из листовете и вдигнах един, на който пишете „протест – еколози“. В описанието на заявката беше обяснено, че „природозащитниците“ от „Природата за хората“ ще организират концерт в защита на Витоша. Погледнах листа отново, мислейки че е станала грешка – „Природата за хората“ е зле прикрит инструмент на Витоша Ски, Юлен и стоящите зад тях Първа инвестиционна банка и Цеко Минев, помислих си, сигурно е недоглeждане.

Занесох заявката при дежурния продуцент и наивно обясних, че тази организация е създадена само и единствено, за да имитира обществено мнение, прокарвайки интересите на гореспоменатите фирми. Получих в отговор „знам“. Повторих обясненията си, защото аз бях този, на когото щеше да се наложи да заснеме манипулативния репортаж. Получих още едно „знам“.

В часовете след този случай загубих младия и наивен репортер в себе си, както и вярата си в свободата на словото в България. На следващия ден реших, че ще си свърша работата по всички принципи на журналистиката. Прессъобщението на „Природата за хората“ говореше за оставка на на директора на парка, Тома Белев. Аз реших, че ще го интервюирам и покажа и неговата гледна точка, какъвто би трябвало да е професионалния подход на един независим журналист.

Отидох с това предложение при същия продуцент и получих отказ. Бях „помолен“ да снимам единствено и само събитието. В последен отчаян пристъп се позовах на мотото на бТВ-Новините – „Но нали сме “Всички гледни точки“!? „В този случай не сме“ беше ясният и твърд отговор.

Отидох да снимам събитието, постарах се да го напиша максимално сухо и безпристрастно и отказах да озвуча репортажа с гласа си. Беше ме срам. Отидох при репортера Х, който уважавам с чисто сърце и потресен му разказах какво се е случило. Ядосан, но пределно наясно с проблема, той се присъедини към глухия ми гняв. Покрай нас мина репортерката У и попита защо изглеждаме по този начин. Х й обясни, тя се обърна към мен и каза: „Ама ти нали не вярваш в приказките за свобода на словото в България?“.

източник: http://e-vestnik.bg