Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2013 18:18 - Анализът на HSBC за АЕЦ Белене е преведен с много грешки за заблуда на...?
Автор: georgimet Категория: Политика   
Прочетен: 2402 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 17.04.2013 14:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Доскоро се чудех дали управляващи и опозиция не четат различни доклади по въпроса за АЕЦ Белене? Дори когато се позовават на един и същ анализ и финансов проект на HSBC, те стигат до различни заключения.

Реших да се информирам. Понеже сме в България и гражданите би следвало в своя избор за атомна централа да се информират на български, реших да разгледам българската версия. Оказа се, че английската оригинална версия се различава от българския превод. А е възможно и господата от БСП да четат някакъв руски превод, за който не знаем.

Още във въведението в българската версия се шокирах и останах с впечатлението, че текстът прилича на всичко друго, но не и на икономически анализ изготвен от световна финансова институция.

Така се наложи съпоставяне на българската версия с оригинала на английски, за да се прецени доколко нашенския превод съответства и информира гласоподавателите за икономическите и оперативни параметри на проекта Белене.

Проблемите, които се очертаха са в две насоки. От една страна, са съмненията за полемични манипулации на информацията с цел пропаганда в полза на проекта. От друга, са конкретните примери, произтичащи от неправилния превод на икономически понятия, които в дадената форма губят смисъл и дори затъмняват чисто финансовите параметри на проекта.


Първа част: Грим и пропаганда

Още с отварянето на двете версии (на сайта на МИЕТ) се забелязва първата разлика – в заглавията. Оригиналната версия носи наименованието: "Проект Белене: Презентация на оперативния модел". Незнайно защо обаче, на български е кръстен "Проект Bellville". Да се чуди човек, на коя карта да го търси.

В първите изречения на английския вариант се отбелязва, че негова основна цел е да подпомогне и осигури структурирането на преговорите с всички участници в дискусиите касаещи проекта. Грешката в българския вариант е подмяна на смисъла на използвания глагол. Един пример: Действието „структуриране на преговорите” е заменено с определението "структурни преговори".

Макар грешката да изглежда незначителна, това оставя обикновения човек с впечатлението, че "структурните преговори" са нещо което съществува и за него не се поема отговорност да се осъществи правилно, защото то по определение е качествено.

А не е така. Затова в оригинала се използва глаголът „структуриране”. Процесът по структуриране на преговори обхваща научни и практически теории за изграждането на процеса така, че той да е ефективен и прозрачен. Това включва поемане на отговорността да се структурират преговорите според най-добрите правила идващи от практиката. И не се изчерпва в експертно бръщолевене за незначително оскъпяване по коктейлите съпътстващи преговорите. Въпросното "структуриране" на жаргон касае преди всичко огромни финансови транзакции.


Втора част: Затъмнение и дезинформация

По-съществен пропуск в българската версия е неправилното или буквално превеждане на икономически термини. Във вида, в който са дадени, те меко казано оставят читателите (и дори специалистите) в недоумение и незнание.   Пак във въведението се отбелязва условието, че макар „разглежданият оперативен модел да включва всички необходими изисквания за да се превърне във бъдещ финансов модел, той съдържа и голям брои предположения, които все още са въпрос на преговори. Такива са: ескалация/повишение на цената за инженеринг, доставка и строителство; финансовите условия; и неясното "финансиране на съоръжения".

Макар да е непонятно, че в български превод на държавна институция думичките инженеринг, доставка и строителство са заместени с английската абревиатура за тях "EPC", нека приемем, че за повечето икономисти терминът е разбираем (макар да няма практика абревиатурите да не се превеждат, за сметка на акронимите). Основната критика в случая е, че в превода се появява "финансиране на съоръжения", което не означава нищо на икономически език.

Проблемът е в буквалния превод на термина "financing facilities", който няма нищо общо с направения превод, а касае най-съществените параметри на проекта, каквито са финансирането и кофинансирането му. "Financing facilities", всъщност са финансови инструменти. Програми (за набиране/придобиване на капитал) предлагани от инвестиционни банки (и финансови институции), които са от особено значение за всички големи проекти, като Белене. Те определят, до какъв размер може да е кофинансирането и при каква лихва.

Пропуснатото назоваване на такъв важен инструмент е от особено значение не само за финансистите, но и за обикновените граждани, защото засяга най-важният въпрос за един проект – с какви и чии пари ще се финансира проекта и каква ще е цената за тях, т.е.лихвата?

Следващият пример, подбуден от буквалния и украсен превод, въвличащ в недоумение читателите е най-съществен и е пряко свързан с предходния.

В превода на анализа на HSBC се заявява, че ще се отразят финансовите условия, което включва "окончателния дълг към структурата на собствения капитал". В английският вариант никъде не се казва „структура на собствения капитал", а само „капиталова структура”. Украсата на български и подвеждането в случая е или добавянето на думата "собствен", или неправилното поставяне на "структурата" пред нея, което променя смисъла.   Макар във финансите обобщаващо да се говори за структура на капитала, всъщност става въпрос по-скоро за структурата на пасива в неговата цялост, което включва наред със собствения капитал, дългосрочни и краткосрочни задължения (а не само собствен капитал).

В случая, объркващият превод се определя не само от различната употреба и подредба на прилагателни, съществителни и пр., но най-вече от различните значения, които се придават в английския и в икономическия език на думата капитал. Според контекста, вида на проектите и анализите има над 5 определения за думата „капитал” и повече от 3 за „задължения”. Те се ползват съвместно и наред с това, което наричаме „пасив” на български, но точното им значение се разбира от контекста и тематиката.

В анализа на HSBC дори не е използвана думата "capital". Ползвана е „equity”, което, макар и да се превежда като „собствен капитал”, в случая не казва „структурата на собствения капитал”, която сама по себе си не е интересна. Съществена е структурата на пасива или конкретно съотношението на задълженията към собствения капитал и именно това се има предвид от финансистите на HSBC. Думата „структура” би следвало да стои пред цялото съотношение, а не само пред собствен капитал, което сменя смисъла.

Освен това, става въпрос за параметри от счетоводния баланс, които в дадения контекст не съвпадат със значението на българската дума „дълг”. На български, балансът говори за „задължения”, а не за „дълг”. Макар в английския вариант да е използвана думата за дълг, а не за задължения, формулата на уравнението за съотношението в английската литература говори също за задължения. В английския вариант няма такива противоречия. Но съществуващата неяснота на български би затруднила както по-неопитните икономисти, така и не-специалистите, които трябва да гласуват на референдум.

Ако текстът беше написан и подреден правилно, всеки читател би разбрал, че структурата на пасива, т.е. съотношението между размера на задълженията към кредиторите спрямо размера на собствения капитал, определя финансовия риск. Което на свой ред се използва за определяне на лихвата, а от там и на размера на кредита.

А това има пряка връзка с предходния пример, в който е пропуснат въпроса за инструментите на финансиране на сделката, чрез които ще се набере капитал. Това съотношение между кофинансирането и собственото участие определя не само инструментите за финансиране (облигации, фондове, други заеми), а и от кой, коя, каква институция ще се вземат пари (капитал) за проекта и на каква цена.

Това е най-важният въпрос, който е замаскиран в българския вариант:

От къде ще се вземат пари и каква ще е лихвата?
Не се ли отговори на този въпрос, може да се окаже, че общата норма на възвращаемост и доходността на инвестираните средства, (т.е. вземанията и печалбата преди изплащане на задълженията) е по-ниска от лихвата по кредита. Което прави проекта губещ.  Може би поради това, в същото изречение (с неструктурирания словоред на структурата) в българския вариант е пропуснат и въпросът за времето, за което ще се изплащат заемите и задълженията.

В английският вариант този въпрос се отбелязва с думата „tenor”, което буквално е транслитерирано на български като „тенор”. Така терминът не говори нищо дори за икономистите, които не ползват специализиран английски. Падеж или матуритет са най-близки по значение и, макар да са взаимозаменяеми термини, в английския се ползват за различни видове срокове и инструменти (особено в документи).

Това са само някои от примерите, които показват как е променен смисъла и контекста на анализа.

Явно, за изминалата година, никой от заинтересованите не е чел внимателно българският превод на анализа или пък така им харесва. Защото, ако от ГЕРБ му бяха обърнали достатъчно внимания, биха се консултирали с HSBC за спецификите в превода или пък биха им потърсили сметка за неточностите, ако са тяхно дело. Целият превод е по-скоро в услуга на БСП, затова не е изненада, че социалистите си мълчат.

Пропуските касаят и най-същественото, а именно, че няма преценка на риска. Най-простият аргумент в услуга Белене е, че Тройната коалиция създаде БЕХ (Български Енергиен Холдинг) с активи от над 8 млрд., за да намали риска по документ. По този начин, за пред кредиторите рискът се прехвърли към БЕХ. Ако Белене фалира, всички предприятия собственост на БЕХ, в които влизат дори АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица изток 2, далекопроводите, вецовете и т.н. ще станат собственост на банките, финансирали проекта.

Така, ако се окаже, че Белене е пробит проект, той може да фалира цялата българска енергетика, което несъмнено ще доведе до поредната национална катастрофа.

Остава и последният, най-важен въпрос – има ли сблъсък на интереси, при положение, че най-големия деятел за Белене, въвежда удобен данък? Дали въведеният от Станишев корпоративен данък от 10% не е в услуга на проекта АЕЦ Белене?

Корпоративният данък е измежду най-важните параметри при определянето/изчислението на т.нар. средно претеглена цена на капитала (СПЦК). Ако се окаже, че СПЦК е по-висока от общата норма на възвращаемост, АЕЦ Белене няма да е в състояние да изплаща инвестициите и дивидентите. В тази ситуация, за да се предотврати фалит, трябва да се задължат българските потребители да плащат по-висока цена за ток (защото външните не могат да бъдат принудени).

Корпоративният данък трябва да си остане нисък, но обективната преценка изисква да попитаме: Гарантирано ли е, че този данък няма да се повиши от следващите правителства и може ли това да се разглежда като държавна помощ за проекта Белене? В много страни-членки корпоративният данък е по-висок от този в България – нима очакваме, че ЕС ще допусне Белене да изнася енергия, която е по-ниско обложена?

Рано или късно този въпрос ще бъде зададен на българското правителство от европейските партньори и конкуренти. Може би, точно това е дало основание на HSBC да направили уговорката, че има много параметри, които са въпрос на преговори. И в крайна сметка е довело да заключението на направения от тях оперативен модел, че докладът по никакъв начин не "приканва или внушава, вие да купувате" или "да подпишете каквито и да е финансови инструменти..." и пр.

Този прочит направи опит да запознае читателите с някой от скритите между редовете параметри по икономико-политическата операция на проекта Белене. Отбелязаните технически грешки, наред със спорното използване на чужди съкращения, термини и техния превод оставят читателя с усещането, че се опитват да го подведат.

Пропускането на отделни думички, особено в качеството им на глаголи, прилагателни и съществителни, или просто удобната им подмяна си остават основния инструмент за манипулация на текстове и информацията, която се предоставя уж в услуга на гласоподавателите.


Автор: Цветозар Вълков

Допълнение: правителството на ГЕРБ е похарчило повече за АЕЦ Белене, отколкото предишното правителство на тройната коалиция.



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - Поздравление за поста!
17.04.2013 11:46
В твоя блог винаги има полезна информация, улесняваща създаването на по-обективно мнение.:)))
цитирай
2. georgimet - Благодаря :)
17.04.2013 14:17
batogo написа:
В твоя блог винаги има полезна информация, улесняваща създаването на по-обективно мнение.:)))


Гледам да пиша само за важни неща (за това и не можах да измисля друго име на блога ;) ), които не съм чул да се коментират из медиите. Те отдавна не са медии де, за съжаление. Та, изумява ме много хора приказват за неща, които не познават. Дори политиците на върха на държавата - БСП, ГЕРБ, АТАКА и т.н. Ако някой от тях беше чел и разбрал оригинала на доклада на HSBC, или поне свестен верен превод на български, веднага щеше да си проличи. Целта им обаче май не е това, а пропаганда и замъгляване на истината за важните неща. Поне можеха да платят на 2-3 частни фирми да направят отделни преводи на доклада на HSBC, после да съгласуват ако има някакви разлики между преводите им, и накрая да има един верен превод, с който всички преводачи са съгласни. Би струвало не повече от 2 000 лева, работя с подобни преводи и знам. Елементарно, обаче не е направено - срам и позор е този български превод, вече една година стои в сайта на министерството. Но какво да се чудим - предишният премиер Станишев е съветски възпитаник, последният Борисов е мутра, дето дори български не знае прилично. А новият временен премиер назначи агент на Държавна Сигурност - зам. министъра Божан Стоянов (агент "Младенов) да отговаря за енергетиката. Но темата беше за четенето на оригиналите - това в България все още не е на почит, за разлика от приказването. Най-крещящият пример е националният ни празник. Ако прочете човек Санстефанския мирен договор, да се чуди защо точно България празнува подписването му като дата на освобождение... Почти никой не е чел този договор, пък какво остава за доклад на HSBC...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgimet
Категория: Политика
Прочетен: 211827
Постинги: 78
Коментари: 50
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031