Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2013 19:01 - Избори в тенджерата под налягане
Автор: georgimet Категория: Политика   
Прочетен: 1045 Коментари: 0 Гласове:
2



 
Публикувано от Комитата

В неделя срещу понеделник наблюдавах изборите в София в качеството си на наблюдател от Института за развитие на публичната среда. Щях да бъда там, където досега не са били допускани наблюдатели – в Районната избирателна комисия (РИК). Това е мястото, където се въвеждат резултатите от протоколите на секционните комисии в компютърната система.
 
Прозрачността е от изключително значение за демокрацията и още повече за конкретната политическа ситуация в България. 
 
Защо?
 
Избухналите през зимата бунтове, подпалени от високите сметки за ток, до голяма степен се дължаха на липсата на убеденост у протестиращите, че администрацията действително работи в интерес на обществото, а не в свой собствен интерес. Затова, от протестиращите бяха поискани, а от администрацията много щедро обещавани всякакви обществени и консултативни съвети, в които гражданите да участват и чрез които да контролират по-изкъсо работата на чиновниците и политиците. 
 
Тенджерата на обществените настроения е под налягане.
 
Какво се случи на практика в нашия случай?
 
Това ми е третото наблюдение на избори в последните няколко години (първото беше на частичните избори в Кюстендил, второто на ядрения референдум в Самоков). Тъй като не съм съвсем преодолял часовата разлика от престоя си зад океана, колегите ми препоръчаха да се насоча към РИК, където трябва да се отиде късно и да се виси до сутринта.
 
Отправих се снощи, след 22 часа, към зала „Универсиада“, където се помещаваше комисията. 
 
Явно властите са си взели поука от предишните избори и „Универсиада“ беше подготвена като за обсада, щурм и голям концерт едновременно. 
 
Приближих се към полицаите на парадния вход:
 
– Здравейте, аз съм наблюдател, откъде да вляза в сградата?
– Ей там идете, отдясно при кордона, от там ще можете да влезете. 
 
Отивам отдясно - червенобели найлонови ленти, образуващи коридори, няколко химически тоалетни и никакви хора, освен полицаи, охраняващи коридора. 
 
– Добър вечер, аз съм наблюдател, може ли да вляза?
– Не може, от тук влизат комисиите. Вие ще трябва да заобиколите от другата страна на сградата. 
 
Отивам на третия вход, откъм ул. „Александър Жендов“. Виждам излизащи хора и полицаи
 
– Здравейте, аз съм от наблюдателите, мога ли да вляза?
– Не може. Входът за вас е отзад, откъм паркинга.
 
Всеки, познаващ поне малко топологията на залата, знае, че рационална причина наблюдателите да влизат именно отзад, през паркинга, като прислуга, няма. Влиза се в същия коридор, който свързва всички входове и достъпът вътре е свободен.
 
Минавайки през паркинга зад залата, се разминах с белокос мъж, който говореше на английски с хората около него. 
 
„Аха, наблюдателите от ОССЕ. Тук сме.“
 
На входа дългокос и къдрокос младеж с коса, прихваната на ластик пуши цигара.
 
– Аз съм от наблюдателите, – се представям.
– Последвайте ме.
 
След няколко крачки се озовавам в залата. За наблюдателите е отделена кошарка  – два реда столове покрай стената на залата, зад оградка и въже
 
Това, което можем да наблюдаваме е групи по трима човека, които пристигат при извикване на номерата, носещи чували с нещо, което прилича на бюлетини и още една торбичка с някакви документи, изглежда протоколите. 
 
Та това е. Тук трябва да прекараме следващите няколко часа. 
 
Ситуацията е тотално възмутителна и решавам да сверя наблюденията си с другите наблюдатели. 
 
Приближавам се до групичка от трима наблюдатели, говорещи на английски. 
 
– Здравейте, аз също съм наблюдател, дали можем да сверим впечатленията си?
 
Здрависаха се много радушно – един господин от Германия, наблюдателка от Испания и преводач. 
 
– Какво е това, – говорят те, – от тук нищо не може да се види. Какво можем да видим по този начин? Какво наблюдаваме?
– Позволяват ли ви да снимате? – соча апарата с хубав обектив, който държат.
– Снимаме си така, никого не сме питали. 
 
Добре че са чужденците, та режима за снимките при нас, в „Универсиада“ е малко по-либерален. От колежката в Зимния дворец научавам, че още при първия ѝ опит да снима с телефона си е предизвикала скандал и от тогава я гледат нонстоп в ръцете всеки път, когато вземе телефона си в ръце.
 
Аз самият гледам да не се набивам на очи, когато фотографирам.
 
 
image
 
Ситуацията в 1:40 
 
На трибуните са ръководствата на секционните комисии – председател, зам. председател и секретар. Виждате чувалите и торбичките с документи. Човекът с бялата коса, който се е подпрял на парапета вляво обявява по уредбата поредния номер на секцията, която трябва да подаде документи. Правите хора в дясната страна на снимката чакат документите им да бъдат прегледани чисто формално, дали са правилно комплектовани, а след това продължават към някой от свободните компютри, където данните ще бъдат сканирани и въведени от оператор. 
 
 
image
 
Тук виждате да чакат няколко комисии, чиито книжа са комплектовани, за свободен компютър за въвеждане. Отзад виждате маса 1 и маса 3 където става това. До компютъра има и скенер, където се сканира протокола от СИК, за да бъде архивиран в цифров вид.
 
По някое време през нощта обявиха че има храна и вода за членовете на СИК в залата. Виждате сините торбички със сандвичи в ръцете им. 
 
Сигурно знаете, че изборите са като риболова – най-интересното става при изгрев и при залез, в случая при започване и при завършване на работата на комисията. 
 
Затова бях твърдо решил да стоя докрая, за да видя как точно ще приключат нещата и дали ще има любопитни случки току пред завършване. 
 
И имаше.
 
image
 
 
Някъде около 5 сутринта изведнъж от пролуката в оградката, която виждате вдясно от маса 9, се появиха няколко СИК с чувалите и документите си. 
 
Какво има зад тази оградка е пълна загадка за наблюдателите. От това, което можех да надзърна лекичко отстрани – там имаше множество бюра и хора, които работеха по бюрата, но нямах идея каква функция изпълняват. Очевидно СИК-овете си имаха работа с тях след като документацията им беше сканирана в тази част от помещението, която беше видима за нас, а тези няколко комисии бяха върнати да си сканират отново документацията (Защо? Нима документацията им се е променила междувременно?)
 
Връщането на няколко комисии изглежда означаваше проблеми в протоколите, които трябва да се натаманят компютърно. На маса 9 имаше СИК, която прекара там много дълго време – сигурно час, защото проблемите ѝ вероятно бяха много трудно решими. 
 
В 5,43 се случи още нещо интересно – от входа под трибуните се появи висок мъж с чувал с бюлетини и към него се присъединиха няколко жени, които дотогава седяха по трибуните. Очевидно ръководството на избирателна секция. Тоест, бюлетините и протоколите бяха престояли няколко часа само в присъствието на председателя, без други свидетели. За около 10 мин бяха обработени и сканирани. Някъде по това време се разрешиха и супер проблемите на маса 9, а и отнякъде дотича младеж със забравен протокол, който задържаше още една секция в залата на маса 11 или 12.
 
Сами разбирате, че цялата информация за процеса, която ви давам, се опитвах да отгатна сам, зад оградката, защото вербална или писмена информация за случващото се по никакъв начин не получавахме. Много внимателно бяхме оградени, за да не можем да общуваме със секционните комисии или с преброителите.
 
Изключвам отговора „Не може“, когато питахме дали може да ползваме някакъв интернет.
 
Към 5:55 процесът приключи, но без някакъв формален край и без някой да си направи труда да обяснява на наблюдателите какво става. Просто започнаха да събират кабелите и компютрите и да ги товарят на колички. Междувременно започнаха да раздават храна и на преброителите, като ги молеха да взимат по две торбички, че няма какво да правят храната иначе. 
 
На наблюдателите никой не подхвърли нищо. Нали знаете, че в зоопарка е забранено да се хранят животните. 
 
image
 
 
Какъв е идеята да има наблюдатели на изборния процес въобще?
 
Идеята е, гражданите да могат да наблюдават процеса сами или чрез хора, на които вярват, за да се убедят че няма скрито-покрито и изходът от изборите зависи именно от тяхната воля.
 
Беше ли това изпълнено в нашия случай? 
 
Не, разбира се. Сами виждате, че сме в доста неизгодна ситуация, така че категорично заявявам, че НЕ МОГА ДА ГАРАНТИРАМ за начина по който протичаше изборния процес в РИК и отказвам да легитимирам този процес, тъй като не можах въобще да си съставя мнение за начина по който работи комисията и преброителите. Може да е бил честен, а може и да е бил нечестен, некомпетентен и пълен с грешки. Не бях допуснат близо, за да се убедя, че всичко е нормално. 
 
Защо стана така?
 
Доколкото разбрах от запознати с идеята да се разположат наблюдатели в РИК, причината да се държат наблюдателите в клетка  е да не разливат кафето си върху протоколите, да не пречат на въвеждащите протоколите, както и да не настъпват и да не разрушават структурното окабеляване като се спъват в кабелите. 
 
Толкова за гражданския контрол на този етап на изборния процес. Доволни ли сте?
 
Разбира се, получаването на протокол от РИК беше истинска фантастика в моя случай. По никакъв начин не бях допуснат или информиран за процеса
 
Сами си правете изводите.
 
PS. За да изпреваря малоумните коментари – сам си купих храна и си я изядох, не държа никой да ме храни, докато наблюдавам избори.



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgimet
Категория: Политика
Прочетен: 136270
Постинги: 78
Коментари: 50
Гласове: 94
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031