Ето пример от днес, при това международен (България, САЩ, Русия), за това как в България си имаме "медии", които са всъщност стойки за микрофони, като високоговорители на радио. Каквото им се подаде отгоре, това предават. Имат обаче нещо като изкуствен интелект - сами усещат какво не се харесва на господаря, и се цензурират сами:
 

Иво Инджев, март 14, 2013

Обвинявайте ме колкото си искате в самоизтъкване, но аз обвинявам в неколегиалност, продължаваща отмъстителност ( заради моите критики) и дребнодушие имащите се за едри „играчи” в българското медийно пространство.

Поводът е личен, доколкото е намесена моята личност, но твърдя, че е от обществено значение. Няма да изброявам подробно, но е представителен фактът, че „големи сайтове”, като Vesti и БЛИЦ се отнесоха арогантно към източника на информацията ivo.bg за прогонването на руския игумен Филип от България. Това не само не им прави чест, но и ги издава като част от невидимата за „простите хора” координация на тази цензура в България.
Да, случката не е от световно значение. Но се повтаря буквално по същото време и по отношение на световни медии, които, за разлика от туземните ни „корифеи”, цитират коректно ivo.bg, но биват цензурирани тук заради непоносимостта към моето име на местния пазар ( за журналистически роби).. В българския медиен преразказ името ми или бива отстранявано, или от превода изпадат уважителните думи на чуждите кореспонденти към моя милост. Ето например какво пише в оригинал влиятелният в цял свят „Файненшъл таймс” на 13 март 2013 г. като оценка за служебния премиер, взета от ivo.bg:
Raykov’s political career on the “reformist” right but with roots among the Communist nomenklatura have led to suspicions that he is what Bulgarians gnomically call a “hidden lemon” – someone who is not what they appear to be. But Raykov’s diplomatic record suggests that he is robustly on the pro-European, rather than pro-Kremlin, side of Bulgarian politics, according Ivo Indzhev, a well-regarded Bulgarian blogger. And after all, one can’t choose one’s parents.

Ето и преводът на статията на Андрю Макдауъл на в. „Дневник”- подчертавам, превод, а не резюме с обобщаващ характер:
“Политическата кариера на Райков като “реформист” е свързана с десницата, но произходът му от средите на комунистическата номенклатура предизвиква подозрения, че той е това, което някои българи наричат “скрита лимонка” – някой, който не е това, за което се представя. Но дипломатическите му постижения предполагат, че той определено е проевропейски, а не прокремълски настроен, твърди блогърът Иво Инджев. Освен това човек не може да избира родителите си”, пише Макдауъл.

Както виждате липсва уважителното определение „ well-regarded „ за блогъра Иво Инджев.

Вестник „24 часа” също не „пада по долу” в избирателното цитиране на чужди издания, които се позовават на мен. Преразказвайки днес статията на руския вестник „Комерасант”, в която за ориентир каква е ориентацията на служебния премиер Марин Райков, съобщава, че „писателят Иво Инджев” е казал ( впрочем от „Комерсант” не просто бяха прочели оценката ми в блога, но и буквално час по-късно ме издириха по телефона)…В резюмето на в. „24 часа” са вложили „малко творчество” с глаголното време и са „пропуснали” да уважат уважителния начин, по който известният руски вестник ( въпреки приписваната ми в България русофобия) ме е представил.

„Комерсант” пише:

„Как рассказал болгарский писатель Иво Инджев, на отношениях с Москвой может сказаться и то, что премьер находится в конфликте с послом РФ в Софии Юрием Исаковым. Будучи замглавы МИДа, Марин Райков отказал послу в разрешении поставить в Болгарии памятник советской подлодке, объяснив это тем, что та во время Второй мировой войны потопила и болгарский корабль”.

Как обаче във вестниците в България, на чиито началници съм дългогодишен враг, ще ме нарекат „писател”- за тях съм достоен за давене в капка мастило никой. Да вметна по този повод, че преди месец вестник „Джерузалем пост” ме представи на аудиторията си като „бивш вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти”, -нещо, което „посмъртно” българските медии не казват, за да не ме „правят велик”. И не само това: наскоро тази асоциация създаде наново клон в България и макар да съм основател на българската секция през 1992-ра година в София, а след това и избран на конгреса в Хелзинки за вицепрезидент ( 1994-96 г.), за „откривателите” на тази топла европейска вода днес това явно няма значение.

Ето как „лекичко” е „фризирана” статията на „Комерсант” в частта, която засяга името ми:

„Изданието цитира Иво Инджев, който посочил, че върху отношенията с Москва може да окаже влияние и фактът, че премиерът е в конфликт с посланика на Русия в София Юрий Исаков. В качеството си на заместник-министър на външните работи Марин Райков не даде( тук сменят отново глаголното време, внушавайки осведоменост от първа ръка, макар фактът да е изнесен в книгата ми „Течна дружба”- бел. ivo.bg) разрешение за поставянето на паметник на съветска подводница в България с довода, че тя по времето на Втората световна война е потопила и български кораб”.

По абсолютно същия начин се държи и близнакът „Труд”, който , подобно на „24 часа” държи да цензурира московския „Комерсант” .

А би трябвало въпросните служители в българските медии да се запитат защо от тези издания със световно влияние НЕ се обаждат в критични моменти на техните шефове Венелина Гочева или Светлана Джамджиева, на смятащия себе си за най-велик и също като тях несменяем на върха в бранша Тошо Тошев, на хвалещия се колко вестника бил създал пред еврокомисар Нели Крус „занаятчия” Петьо Блъсков ( с което си изпроси ехидния й въпрос колко паметника вече са му построени в България). Не питат дори непрекъснато лансираната от телевизионния екран Валерия Велева- да не говорим за ненагледния слуга номер едно на българската т.н. журналистика, директора на ТВ 7 Николай Бареков.

Отговорът е много прост- някои от тях не са прости, но са тотално, вкупом и напълно, безвъзвратно изхабени за каквото и да било доверие извън техния си кръг на дългогодишни зависимости. С отказа си да ги припознаят за авторитети, за каквито те сами се имат, стъпили на пиедестала на корупционните милиони, чуждите издания, включително от ранга на „Ню Йорк таймс”, Си Ен Ен, „Монд”, „Би Би Си”, от които имам честта да бъда цитиран в КАЧЕСТВОТО си на безработен ( защото днес е по-скоро чест да не си в отбора на медийното безчестие), на практика от чужбина скандират косвено на изброените фалшиви лица на покварените български медии ехото от българските площади „ОСТАВКА” , МАФИЯ”и „ВСИЧКИ ВЪН”

Остава „само” и българските граждани да чуят този призив, от което именно се боят и самозабравилите се медийни олигарси, предпочитащи да останат невидими като се поснишат в тази буря.