Журналистът от сайта “Медиапул” Борис Митов беше привикан в Софийска градска прокуратура (СГП) само два часа след излизането на статията му “Българският “Уотъргейт”: А кой ще проверява проверяващия?”. В нея се доказва с документи, че проверяващият прокурор Роман Василев и самият главен прокурор Цацаров са замесени в незаконно подслушване. В прокуратурата върху Борис Митов  е упражнен натиск да разкрие източника си и е заплашен със затвор за разгласяване на държавна тайна.

Борис Митов

По този повод Българският хелзинкски комитет излезе с декларация:

Българският хелзинкски комитет окачествява прекия и сериозен прокурорски натиск над журналиста Борис Митов от изданието „Медиапул” като драстично посегателство върху свободата на словото, в това число правото на обществото на информация.

В тежко болната медийна среда на България, където свободата на журналиста да пише истината за фактите е сведена до минимум под прекия натиск на овластени политически и икономически лобисти, прокуратурата под ръководството на новия главен прокурор излезе на сцената като рекетьорска организация, с НК със свален предпазител в ръка вместо оръжие.

Осъщественият от прокуратурата опит за принуда над журналист посредством злоупотреба с власт под формата на заплашване с образуване на наказателно производство срещу него следва да се схване от българската и международна общественост като отявлена репресия за сплашване на медиите и преграждане информирането на обществото за спорното поведение на един от прокурорите – заместник-градския, Роман Василев.

Заплахата спрямо журналиста Митов да бъде направен обект на наказателно преследване е произволна злоупотреба с наказателния закон. България вече бе осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург за прокурорски произвол при образуването на наказателно производство.

Огласената от журналиста информация не е държавна тайна, а факти, вече оповестени в публичното пространство, включително със съдебна санкция. Правото на журналистите да пазят в тайна източниците си на информация е защитено от международното право по правата на човека, а натискът те да ги разкрият, без да е налице никаква належаща обществена необходимост, е нарушение на тяхното право на свобода на изразяване.

Напротив, належаща обществена необходимост е да се разкрият имената и деянията на лицата, които са извършили флагрантното нарушение на закона, което журналистът Митов довежда до знанието на своите читатели.

БХК акцентира, че документите, чието публикуване прокуратурата заплашва да инкриминира, са обявени за публични със съдебно определение. Във всички демократични страни по света позоваването на официален акт на държавен орган, който не е отменен, независимо дали впоследствие органът е бил обявен за некомпетентен, представлява напълно легитимна защита срещу наказателно обвинение.

Трудно ни е да си представим, че в българската прокуратура има прокурори, които не са наясно с това. Поради това заплахите за прилагане на наказателния закон срещу журналиста Митов не са нищо друго освен опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата – да се сплаши журналист с цел да се прикрият прокурорски безобразия.

Свободата на журналистите да пишат е свобода на гражданите да знаят. Когато „орган за законност”, като прокуратурата, гази свободата ни, България има тежък проблем със законността.